Тиф-пулорозата е инфекциозна болест по кокошевите птици. Заболяването протича остро или латентно с дълготрайно салмонелоносителство.

Етиология. Болестта се причинява от Салмонела, която има висока устойчивост и в почвата се запазва витална до една година.

Епизоотологични особености. При естествени условия се заразяват и боледуват кокошките, пуйките, фазаните, токачките, кеклиците, пауните. Източник на инфекция са болните птици и заразоносителите. Предаването на заразата става

алиментарно и чрез яйцата. Възрастните птици носят салмонелата в яйчника и предават заразата чрез яйцата. При инкубиране на такива яйца една част от ембрионите умират, а други се излюпват болни от пулороза и разпространяват инфекцията в люпилнята. При пулорозата и острия тиф заразяването чрез храната и водата има голямо значение, тъй като салмонелата се излъчва в големи количества с екскрементите.

Тиф-пулорозата се разпространява чрез носачки-заразоносители и болни пилета от люпилните. Инфекцията може да се пренася и с помощта на транспортни средства, инвентар, фураж, живи преносители, тор, вода и др.

Патогенеза. След поемане на салмонелата се развива септицемия с хеморагии, ентерит, треска, възпалително-некротични изменения във вътрешните органи. Хроничната инфекция се изостря при усилено яйценосене, транспорт, влошаване на хигиената и храната.

Клинична картина. Пулорозата или бялата диария се явява първите дни след излюпване на пилетата. Наблюдават се признаци на септицемия със сънливост, липса на апетит, бяла диария. При засъхване на екскрементите те запушват клоаката, което води до подуване на коремчето, писукане и смърт на болното пиленце. Тези пилета, които се излюпват болни, умират още първата седмица. Другите пилета, които се заразяват след излюпването, заболяват на 10-20-дневна възраст и част от тях оздравяват, но остават заразоносители, докато повечето от болните умират.

При латентната форма на инфекцията, придружена с тежки поражения на вътрешните органи, се наблюдават анемия, жълтъчен перитонит с асцит и увисване на корема. Някои птици умират от вътрешен кръвоизлив вследствие руптура на черния дроб или яйчните фоликули.

Острият тиф протича с признаци на септицемия. Инкубационният период е 2-20 дни. Наблюдават се умърлушеност, отказ от храна, диария, анемия на гребена и менгушите. Смъртността достига 50-60 %, независимо от лечебно-профилактичното третиране с антибиотици.

Лечение. Лечебно-профилактичното третиране с антибиотици, сулфаниламиди и нитрофуранови съединения, не премахва заразоносителството и създава резистенти отродия на салмонелата. За намаляване на смъртността антибиотиците се прилагат в храната или във водата в продължение на 5-10 дни.

Имунизация. За повишаване специфичната устойчивост на птиците към тиф у нас се използва лизатната ваксина Тифвак" против акутен тиф. Ваксината се прилага подкожно в крилната гънка. На имунизация се подлагат само стоковите носачки.

Профилактика и борба. Развъдните ферми се поставят под непрекъснат ветеринарен контрол, който гарантира винаги отсъствието на тиф-пулороза. За целта се провеждат серологични, алергични и микробиологични изследвания на птиците от фермата.

В люпилните се инкубират само здрави яйца, които се фумигират с формалинови пари.